Петър Волгин: Атаката срещу Трети март е атака срещу България
Петър Волгин, БНР
Идеята за премахването на 3 март като народен празник не е единствено димка, която би трябвало да отвлече вниманието от останалите оферти за конституционни промени. В случая става дума за нещо доста по-тревожно – за съзнателна офанзива против българската автономия. Да си напомним какъв е дълбокият смисъл на нашия народен празник.
Почитаме 3 март, тъй като това е датата, на която е възродена българската държавност. Пет века България я няма на картата. Не съществува. И на 3 март 1878 година тази страна възкръсва. Вярно, на Берлинския конгрес страната ни е разпарчетосана. Но основното остава – а точно, че България още веднъж я има в света. Да, има и други значими дати в новата ни история. Като 6 септември, когато дръзваме да се опълчим на всички велики сили. Или като 22 септември, когато дефинитивно е провъзгласена българската самостоятелност. Само че нито едното, нито другото значими събития щяха да бъдат вероятни, в случай че преди този момент България не се беше възродила – на 3 март 1878 година
Защо тогава е това неистово предпочитание на една част от нашето общество – неособено огромна, само че доста шумна и доста добре показана в медиите – националният ни празник да не се отбелязва на 3 март? Струва ми се, че отговорът на този въпрос не се крие само в актуалната геополитическа политкоректност.
Отричането на Трети март е отказване на нашата автономия. Хората, които се афишират против този национаен празник са същите, които стачкуват против всяка демонстрация, била тя и най-невинната, на българската еднаквост. Те се мръщят недоволно всякога, който българи играят хоро. Или когато се издига българският байрак - на Рожен или където и да било другаде. Или когато политик или държавник заприказва за отбрана на българските национални ползи.
Тези мръщещи се екземпляри даже се нервират, когато видят, че някой си е поставил българското знаме на фотографията във Facebook.
Такива хора не желаят да има България. Те желаят ние да не сме българи. Искат да бъдем атомизирани човеци, които да се разтворят в анонимния глобалистки бульон. Да, такива хора има във всяка страна. И в Европа, в Съединените щати има лица, които отхвърлят националните специфики и се държат като представители на някаква глобалистка фракция, чиято съществена цел е премахването на националните страни.
Ако въпреки всичко има някаква българска специфичност в това отношение, тя се показва във обстоятелството, че у нас сходен вид говорене е извънредно мощно показано в медийното пространство. Простичко казано, пет % от популацията, които не харесват страната си, заемат 95 % от медийното време, с цел да популяризират антибългарските си позиции.
И тук е мястото да бъде опровергана една постоянно повтаряна неистина. Внушават ни, че в България имало някакво страховито разделяне. 50% от българите били " прозападни ", а другите 50% били " проруски ". Според говорещите телевизионни глави половината население било " съвременно и демократично ", пък другата половина от народа бил " немодерен и закостенял ". Истината е напълно друга. Огромното болшинство от българите са естествени хора. И тъй като сме естествени и здравомислещи, въобще не сме съгласни България да се разпознава с истеричавата русофобия, да вземем за пример. Да, прибалтийските страни, както и Полша, имат всички учредения да бъдет русофобски настроени. Ние обаче нямаме техния отрицателен исторически опит с Русия. И по тази причина не желаем да ни причисляват към тази групичка.
Проблемът е там, че въпросните пет %, хайде, дано са 10 % от популацията, за които загатнах нагоре, постоянно в нашата история са защитавали не българските, а някакви непознати ползи. През първата половина на 20 в. това бяха прогермански настроените, през втората половина на предишния век това бяха просъветски настроените, а в този момент са проамерикански настроени.
Това е " елитът ", който постоянно обслужва непознатите началници. И тъй като този " хайлайф " през днешния ден е непрекъснато в тв приемниците, а там е и неговата интелектуална прислуга, може да се сътвори усещането, че в действителност има някакво разделяне петдесет на петдесет. Няма такова. Има 90% естествени хора против 10 % /максимум/ платен от евроатлантическите началници " хайлайф ".
Бившият чешки президент Вацлав Клаус ги назова „ брюкселски народ “, тъй като от дълго време са се откъснали от корените си и са привързани доста повече към наднационалните офиси, в сравнение с към родното си място. Именно представителите на „ брюкселския народ “ в България желаят да отстранен Трети март като народен празник. Именно те желаят страната ни да се откаже от оборудването на АЕЦ „ Белене “ и, в случай че може, въобще да се откажем от нуклеарната си енергетика.
Хубавото в описваната обстановка е, че естествените хора в България са доста повечe.
Източник БНР
